Преди петдесетина години повечето европейски страни станаха социални държави. Всичко това е чудесно, само дето при наличието на общи ресурси всеки иска повече от тях. За да ги преизберат, правителствата трябваше да набавят кинти. И, понеже увеличаването на продуктивността не може да продължава вечно и икономиките не растяха със същите темпове, а местното население намаляваше, започнаха да взимат заеми и да пускат все повече емигранти. Беше неизбежно този модел да започне да се руши, щото някой трябва да плати, нали, с пари или с промяна на начина на живот. За съжаление този някой ще е следващото поколение. В този смисъл напълно разбирам протестиращите. Трябва да разберат обаче, че проблемът няма да се реши с погроми, а с политическа активност и по-якичко бачкане. Ясно ми е, разбира се, че огромна част от това е или режисирано, или опортюнистично, но си има истински проблем.