А сега ще ви разкажа как човек и да иска да бъде добър.., системата просто го отказва🤷♀️
Намираме портфейл на пейка пред Народния театър днес към 11:30 часа.
Поглеждаме вътре какво има - скромна сума пари, колкото за един обяд, лична карта на младеж набор 2004, шофьорска книжка, банкова карта и карта за градския транспорт. Адресът е село до София, но не от близките и съответно решаваме, че ще върнем портфейла в най-близкото РПУ. До тук всичко много хубаво, НО отиваме ние до районното и се започва:
Оооооо, трябва да изчакате, ама тук не може, трябва там, ще предадем и ще ви извикаме.
Питам кога, не е ясно. Има и хора преди вас, чакайте.
Ама ние имаме планове и задачи за деня-колко трябва да се чака? Вдигат рамене.
Чакаме ние, чакаме - мина час. Един час стоим прави и чакаме, без да знаем колко още. Изведнъж - ‘айде! Вие сте.
Влизаме в няква стая - мизерия, компютърът целият облепен в тиксо, а клавиатурата се подпира на нещо стиропорено😳 Срещу мен мляска полицай, говори ми на ТИ и също не ми казва каква е процедурата и колко време. Щрака по тая клавиатура, ние стоим и чакаме. Накрая метна едно сведение, попълнете тука това, това и това и напишете собственоръчно, че връщате нещата доброволно.
Два часа ни отне да върнем един изгубен портфейл, направо да ти се отще🤬